Застраховки за селскостопански производители

Държавата плаща до 80% от застрахователните премии на земеделците

Наводненията и природните бедствия стават все по-чести, Европейският съюз субсидира застраховането на земеделската продукция.

През юни миналата година големи наводнения в Централна и Източна Европа причиниха щети на стойност 12 милиарда евро, според изчисленията на международните застрахователи. За съжаление докладите на водещите учени сочат, че тази тенденция само се засилва, като до 2050 г. се очаква удвояване на броя на големите и средните наводнения на територията на Стария континент.

Учени от Европа от десетки години създават модели на изменението на климата и следят данните за екологичното състояние на реките и водните басейни. В изследването, публикувано в научното списание Nature Climate Change се посочва, че честотата на случване на много големи наводнения ще падне от 50 на 30 години, като междувременно се появят нови – извънредни наводнения с цикъл от 10 години. По сметките на изданието настоящите средни загуби от 4,9 милиарда евро годишно ще се качат на 23,5 милиарда евро през 2050 г. или увеличение от 380%!

Учените са сигурни в тази тенденции, а България е един от най-уязвимите райони, където количеството валежи чувствително се увеличава. Всяка година наводненията причиняват сериозни вреди на земеделието, на жилищната и пътната инфраструктура. Това, обаче далеч не е единствената възможна „беля”, която може да се случи на Земеделския производител – огън, вятър, студ също могат да съсипят продукцията му.

Един от сигурните и доказани в световен мащаб начини да се намали риска от загуби в земеделието е застраховката. Застрахователните компании в България предлагат богат набор от застраховки включително за загуби наводнение, проливен дъжд, от градушка и буря, пожар, слана, измръзвания и др. Противно на очакванията, обаче, до сега интересът не бе голям и по различни данни под 40% от производителите се възползват от този тип сигурност, за да гарантират приходите си в случай на природно бедствие.

С оглед на гореизнесените данни, държавата, като представител на Европейския съюз, се намеси в уреждането на този казус, като предлага на земеделските  производители покриване до 80% от застрахователната премия при овощни насаждения, зеленчукови насаждения и отглеждане на пчели. Това е инициатива, която цели да подпомогне бюджета на земеделските стопанства.

Държавен фонд Земеделие

Какво по-конкретно предлага Държавен фонд Земеделие? 

Към момента Държавен Фонд земеделие отпуска държавна помощ  за съфинансиране на застрахователни премии по две направления:

  1. Застраховане на селскостопанска продукция- овощни (семкови, костилкови, ягодоплодни, черупкови, южни, десертно грозде) и зеленчукови култури (полски и оранжерийни)
  2. Застраховане на пчелни кошери с пчели.

Важно! В Министерството на земеделието и храните се обсъжда идеята да се отпуска държавна помощ при застраховане на животни, която може да се реализира още тази година, като животните ще се застраховат на пазарна стойност. Такава схема е реализирана в Полша още от 2006 г. и е възможно да се случи в България благодарение на мярка заложена в Програмата за развитие на селските райони.

1. Размер на помощта:

При застраховане на селскостопанска продукция тя е в размер на 80% от застрахователната премия, когато застрахователната полицата е сключена при условие, че се покриват загуби само от неблагоприятни климатични събития, приравнени към природни бедствия, а именно: градушка, проливен дъжд, наводнение, буря, осланяване, унищожили над 30% от средната годишна продукция на земеделския производител. Вторият вариант е помощ в размер на 50% от застрахователната премия, когато в застрахователната полицата е посочено, че застраховката покрива освен природни бедствия и други загуби, причинени от климатични събития.

При застраховане на пчелни кошери с пчели помощта е в размер на 80% от застрахователната премия, когато полицата е сключена при условие, че се покриват загубите само от неблагоприятни климатични събития, приравнени към природни бедствия (буря, ураган, проливен дъжд, наводнение, градушка, удар от мълния, свличане и срутване на земни пластове, заледяване/обледяване), унищожили над 30% от средната годишна продукция на земеделския производител. Вторият вариант е помощ в размер на 50%, когато в полицата е посочено, че застраховката покрива, освен природни бедствия и други загуби, причинени от климатични събития и/или болести при пчелите (нозематоза, акароза).

2. Застрахователна премия:

При застраховане на селскостопанска продукция максималният размер на застрахователната премия е 30 лв./дка при застрахователна сума на декар  от 500 лева, а размерът на помощта в първия случай е 80% × 30 лева = 24,00 лева на декар, а във втория случай: 50% × 30 лева = 15,00 лева на декар.

При застраховане на пчелни кошери с пчели, максималният размер на застрахователната премия е 14 лева, а размерът на помощта в първия случай е 80 % × 14 лева = 11,20 лева, а във втория случай: 50% × 14 лева = 7,00 лева.

3. Застрахователните компании, които имат сключен договор с ДФ „Земеделие“ за 2014 г. по краткосрочни схеми за подпомагане са: ЗАД „Армеец“, ЗК „Лев инс“ АД, ЗК „Уника“ АД, ЗАД „Виктория“, „Дженерали Застраховане“ АД, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, „ХДИ Застраховане“АД, ЗАД „Алианц България“.

По отношение на често задавания от земеделците въпрос защо няма застраховка „суша“ ето моето лично мнение: сушата е изключена като риск, защото човек би могъл да предприеме мерки, за да не се стигне до подобен казус, в противен случай ще се приеме, че има бездействие и дори умишлени действия или груба небрежност, обстоятелства, които не се покриват по нито една застраховка. В този смисъл този риск е предсказуем и може да му се противодейства.

На този етап, обаче, можете да се възползвате от защита срещу най-важните заплахи за земеделското си стопанство!

Повече информация как и къде можете да се възползвате от офертата за субсидираната застраховка, можете да получите от 2М Брокер ООД на телефон 0889 27 00 10.

В статията са ползвани статистически данни от от http://greentech.bg

0 отговори

Оставете коментар

Искате да се присъедините към дискусията?
Напишете нещо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *